Стар трик е, когато някой се изчерпи като творец и човек и няма нови идеи – да се завърне към миналото, към ретромотивите, спомените… и прочее мухляви неща… Тази година излинелият фестивал на естрадната песен щял това да прави – да ни представи “хитове” от седемдесетте години насам… Така казаха организаторите. Много свежо наистина! Даниела Кузманова, същата, дето преди години загроби „Златният Орфей“ в НДК… Ами предлагам първият хит да бъде песента “На всеки километър”, след това има и други такива поръчкови хитове от седемдесетте… “Бургас, морето... и неговите трудови хора” прилича на Кремиковци – хем всички знаят, че нищо читаво не може да се очаква от това бившо пропагандно  соцмероприятие на Окръжния комитет на БКП, хем продължават да се наливат едни пари, които няколко издухани музиканти и няколко издухани певачки усвояват ежегодно;  всъщност едни  и същи са абонираните и за журито, и за наградите... Публиката  и тя е една съща– няколко бабки с внучета, няколко беловласи  с кучета... Да, всичко е старо, старо, чак гранясало... На всичкото отгоре повечето песновки, писани по вехт соцшаблон, са и на плейбек, с което зад гърба на  „публиката” се показва кукиш... С други думи - пак кичозен сурогат, който се предлага като високо естрадно изкуство. Няма да пропуснем и  ударите под кръста, с лакти, в журито – нека припомним, че местна чалга „звезда”,  също взе някаква награда по времето на бившия червен кмет. Всъщност граница между българската естрада, такава, каквато я помним от времената на блаженопочившия „Златен Орфей“, и мутренската чалга, която се вихри днес, няма; та нали в основата стоят същите мастити композитори  и същите (априлски) текстописци. Нека припомним, че дори зам.-министър/ка на културата от Тройната коалиция пишеше текстове (ах, банана)  за мучащия по ориенталски тертип Азис и за пайнерки (бивши пионерки), дето две верни ноти не могат да изпеят... Впрочем  доказателство за думите ми е и новият химн на МВР, който бе сътворен от „изтъкнати” автори на оди и възхвали от тази кохорта. Никой не каза, че елементарен “поет” като Евтим Евтимов и сладникав композитор  (който Хр. Фотев наричаше „онова бургаско л…о”), не могат да родят нищо свястно, понеже ония, мъжки времена на осигурените соцхранилки и синекурки, с тлъстите  хонорари, са отминали отдавна. Верно, някои от последните мохикани на соцреализма се префасонираха и се изявяват още пред червените бабички по митингите, но не е същото, нали... Въпреки соцносталгията и реставрацията, която президентът и неговите съветници по културата се опитаха да ни наложат. Вече сме в Европа и песните за вечната дружба и менструалната героика от навсекикилометър излизат от употреба като стара пералня „Перла5”;  Тук искам да кажа и две думи и за една дърта комунистическа лъжа, която се рестартира (презарежда) от тези люде: ами не сме слушали тогава нито другаря Михаил Белчев, нито другарката Ирина Чмихова, нито рецитиращите „бардове” с кухи китари от „Ален мак“.... слушахме як рок, носехме дълги коси по подобие на „Пърпъл“ и „Цепелин“, и въобще бяхме оформени от тази контракултура, която се трафицираше през Стената по радиото, което ДС заглушаваше, а политпросветниците от дружество „Георги Кирков” заклеймяваха... Ей такива спомени ни носи днес „Бургас, морето и неговите трудови хора”...  Може би и да е бил посещаван от някого тогава този конкурс, не знам, вероятно партийците и да са ходили под строй, но вервайте, той и тогава звучеше анахронично и така си миришеше на плесен, че дори и комсомолските лидери бърчеха нос... Уви, днес този нескончаем парад  на лошия вкус и самодейния провинциализъм на лигави халтурчици продължава и като че ли никой не намира сила да извика: „Стига!”.

Подочухме, че тази година конкурс нямало да се провежда, само щели за звучат само стари “хитове”  (преди тази дума беше забранена и се промъкваше като диверсант в соцпространството)… и така щели да ощастливят бургазлии, като ги върнат 7-8 петилетки назад, в славните времена, когато “трудовите хора” заработваха по две Българии за нула време, вместо за векове, както “западняците”… Впрочем нещо, което не може да умре от естествена смърт, когато му е дошло времето, после вампирясва и ходи да смуче кръв, отдето свари и намери… (В случая кончината, смъртта, обаче се представя като “творческа криза” на едно поколение, което трябваше отдавна да си седне на пейката пред блока и да плющи с карти и табла и да си гледа пенсийките, а не да се правят на “творци”…)  Нещо такова е и този фестивал –  не го оставят да изфиряса в небитието. Още нещо: двата фестивала очевидно си пречат. Нека общината развива Спирит-а, понеже това носи   имидж на Бургас, а и привлича хора,  а “Бургас и морето” да засилят към… екарисажа.  Там, където му е мястото.

Ив. СУХИВАНОВ

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.