Димитър Сокеров е обикновен бургаски човек. Интересното в биографията му е, че цели 34 години е работил като инженер-геолог в различни рудници в Странджа и познава добре геоложкия строеж на района. От години той е пенсионер, но го вълнува използването на странджанските реки за водоснабдяване на Южното Черноморие, както и построяването на яз.“Раков дол“, яз.“Кости“, яз.“Китен“ и яз.“Велика“, които да използват водосборни райони в размер на 990 кв. км на българска територия и 200 кв.км на турска територия, както и изграждането на каскада „Странджа“ с наднационално значение.

С тези негови идейни проекти са запознати президентската администрация, Министерството на регионалното развитие, поредица областни управители на Бургаска област, шефове на РИОСВ, кметовете на Средец, Царево и Бургас, омбудсманът г-н Гиньо Ганев, депутатите от 40-тото Народно събрание от 2-ри МИР-Бургас, Министерството на държавната администрация, Министерството на ОСВ, Министерски съвет, дори турският консул и посланикът на Турция у нас.

Основната идея на г-н Сокеров е, че водите на реките от Странджа планина не се използват, а се вливат в Черно море без да донесат никаква полза за региона и страната ни, а такава е възможна за водоснабдяване и добив на електроенергия.

Предвидените според проекта на г-н Сокеров около 100 млн. куб. м годишно за водоснабдяване на южното крайбрежие биха били предостатъчни и дори ще надхвърлят нуждите на разширяващите се курорти на юг от Бургас. Успоредно с това разхищение на вода съществуват реални проблеми в снабдяването с питейна вода на Южното Черноморие.

Това е факт не от вчера, а от края на 80-те години на ХХ век.

Точно затова през далечния август на 1987г. окръжният секретар на БКП-Бургас, Николай Жишев прави първа копка на язовир „Индже Войвода“. Точно този язовир е трябвало да реши проблемите с водоснабдяването на Южното Черноморие. По проект пълният обем на язовира е 16 млн. куб. м вода, от които ползваемият обем е само 10 млн. куб. м. Ясно е, че тези 10 млн. куб. м не могат да решат водоснабдяването на Южното Черноморие. Има и още нещо твърде съществено, което обезпокоило г-н Сокеров и го накарало да сезира всички институции и на първо място прокуратурата.

Намясто Сокеров огледал нещата детайлно и установил, че липсват предварителни сондажи, а язовирната страна е построена върху силно напукани скали и преценил, че укрепването им като основа за язовирната стена ще струва повече от язовирните съоръжения.

Струва си да отбележим, че  нито един от 12-те язовира, наченати през  80-те години на миналия век, не е достроен. Сред тях са “Черни Осъм”, “Раянци”, “Бяла”, “Кюстендил”, “Индже Войвода”.  В същото време Враца, Ловеч, Троян, Габрово, Монтана, ред селища по Южното Черноморие от години страдат от хроничен недостиг и режим на водата.

Този язовир е един от т. нар. „златни“ обекти  на българската държава и нейните данъкоплатци. Абсурдното е, че този язовир трябва да се пълни от една рекичка като Даръ дере, извираща от билото на Странджа, а западно и източно от тази рекичка има значителна по-големи реки с голям водсбор като реките Факийска и Изворска река.

След старта на строителството му по време на  т. нар. „развит социализъм“ държавата е наляла маса средства в  изграждането на инфраструктура и  административни обекти, свързани с  комбината в Дебелт, сред които е и язовирът за нуждите на производство на стомана по това време. Комбинатът край село Дебелт бе приватизиран през 1999 г. от "Нева холдинг" за 3,5 млн. лв. После бе обявен в несъстоятелност от кредитора СИБанк. Сега заводът е на руснаците "Смарт груп", които трябваше да се слеят със "Систем капитал мениджмънт" на най-богатия украинец Ринат Ахметов. Той бе и сред кандидатите за "Кремиковци", но се отказа. А кризата го върна с милиарди долари назад.  През 2006 г. стана ясно, че той е  попаднал в активите на Трета металургична база и  на държавата отново й  се налага да плати за него, като го откупи, за  да започне повторното му строителство, за което също ще трябват средства.  Нашите безхаберни управници казват, че язовирът бил приватизиран по “погрешка” и трябва да си го откупят отново. "Индже Войвода" е продаден през 1999 година заедно с активите на "Промет", който сега се контролира от Ахметов. Макар че е публична държавна собственост, язовирът е даден на частна фирма, която всъщност е получила щедър подарък за 10 млн. лв. , а е  платила за „Промет“ едва 3,5 млн. лв?!

През лятото на 2008 година бившият зам.-министър на регионалното развитие Димчо Михалевски декларираше, че до края на същата година трябва да започне изграждането на замразения язовир, дори се твърдеше, че за началото на процедурата за възлагане на строителство е определена датата 1 август, а срокът за изпълнение е 3 години.

След получаване на разрешение за строеж и даване на строителна линия и ниво предполагаемият срок за отпочване на обекта е бил октомври 2008 г. Срокът за изпълнение е бил определен през 2011 г. Обявлението за предварителна информация за търга е било изпратено за публикуване до Официален вестник на Европейския съюз на 27 февруари и е  носило референтен номер 2008-022741. 

В края на лятото на 2008г. зам.-министър Михалевски заяви, че   държавата има намерение да изкупи язовир "Индже Войвода" край Бургас, за да може да го доизгради. Язовирът е един от ключовите за водоснабдяването на Южното Черноморие, макар че това не е така според Димитър Сокеров.

Предварителната стойност е била около 25 млн. лева, които са били заложени в схемата на разпределение на държавния бюджет.  Язовир "Индже Войвода" е бил сред обектите, които са планирани за рестартиране и за които е  имало осигурено финансиране. Той е бил и в пакет с изграждане на пречиствателна станция за питейни води за Южното Черноморие.

По сега действащите цени обаче започнатият и недовършен водоем е щял да излезе доста солено на данъкоплатците. Изграждането на съоръжение с подобни размери от нулата струва не по-малко от 30 милиона евро. Сметките показват, че българската държава ще трябва да се бръкне поне с 10 милиона евро. Кабинетът на тройната коалиция е наливал бюджетни пари в компрометирани проекти, отрязани от програма ФАР. Язовир“Цанков камък“ е христоматиен пример за това. Такъв е можел да се окаже и яз.“Индже Войвода“, но се е намерило малкото камъче, което обърнало колата, пълна с корупционни намерения и непрофесионализъм. Това камъче е било любопитството и инатът на нашия съгражданин инж. Димитър Сокеров.

В България са изградени над 2000 язовира. От тях 215 се класифицират според изискванията на МКГЯ като големи язовири. Както е обичайно за много страни по света, насипните язовирни стени у нас преобладават. Това са всичките малки язовирни стени и 198 високи стени (171 броя земни и 26 каменнонасипни стени). Повече от 90% от високите стени у нас са насипни.

При новите управници на България министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на енергетиката на Руската федерация Сергей Шматко обсъждаха въпроси от основните области на двустранното сътрудничество.

Сред темите е бил и меморандум за взаимно разбирателство в областта на метрологията и договор за строителство на хидротехнически съоръжения на язовир „Индже войвода”.

Русия щеше да изгражда недостроения язовир „Индже Войвода”, научихме преди време от съобщение на Министерството на икономиката. Какво ли ще стане...

Ето и малко информация за настроенията в парламента по време на бившите управници и отношението им към изграждането на яз.“Индже Войвода“ (част от стенограма-бел. ред.).

ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ на 40-тото НС

София, петък,

11 май 2007 г.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: „Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов (депутат от НДСВ- бел. ред.)! Вашето питане засяга един особено важен проблем за нашата страна – осигуряване на достатъчно и с необходимата надеждност водоизточници за питейна вода. Безспорно с най-висок приоритет сред тях са именно язовирите.

Напълно споделям фактите, които сте отразили във Вашето питане. Те в достатъчна степен подчертават необходимостта от изграждане на съоръжения за съхраняване и регулиране на речния отток. Трябва да отбележа, че в страната ни има изградени значителен броя язовири за водоснабдяване, напояване и добив на електроенергия. В последните 15-20 години обаче на този проблем не се обръща необходимото внимание, а от 2000г. строителството на язовири буквално е спряно.

Същевременно анализите на експертите показват, че за последните 25 години речният отток в България е намалял средно с около 20% и неговото пълноценно и ефективно използване на този етап е невъзможно.

Отчитайки изброените от Вас факти и казаното дотук, бих искал да ви информирам каква е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и какво правим.

Както ви е известно, има няколко язовира, предназначени за питейно водоснабдяване. Проектирането и строителството им е започнало преди повече от 20 години. Въпреки настъпилите промени във водопотреблението, вследствие преструктурирането на икономиката след 1990 г., районите, в които се изграждат тези обекти, все още разчитат на тях като основен водоизточник. По-важни от тях са яз. “Нейковци”, яз. “Пловдивци”, яз. “Луда Яна”, яз. “Кюстендил”, яз. “Бяла”, яз. “Черни Осъм”, яз. “Индже Войвода”, яз. “Раенци”. Всички тези обекти са в различна степен на изграденост, но към момента строителството им е замразено. Основната причина за това е липсата на достатъчно инвестиции от държавния бюджет за изграждането им и големия срок за възвръщаемост на вложените им средства, което не ги прави особено привлекателни за инвеститорите.

След неколкократни разговори с международните финансови институции през 2006г. подписахме Меморандум с Международната банка за възстановяване и развитие, с който поехме взаимни ангажименти за финансиране на проект за развитие на общинската инфраструктура.

По-дългосрочните цели на нашата политика предвиждат окончателно завършване и на останалите обекти, изброени по-горе. Водят се разговори за осигуряване на инвестиции за доизграждането на обектите: яз. “Кюстендил” и яз. “Индже Войвода”, въпреки че за яз. “Индже Войвода” има и проблеми със собствеността.“

Както посочих по-горе пречката пред осъществяването (похарчването на парите) на проекта яз.“Индже Войвода“ се оказал един бургаски пенсионер, инж. Сокеров.

Подкрепил своите лични изследвания на мястото на започнатия строеж на язовира, чиято стена била построена почти наполовина с важна и компетентна информация от статии, публикувани в сп. „Геология и минерални ресурси“ от д-р Емил Василев и д-р Иван Димитров от Геологическия институт на БАН, посветена точно на проблема и носеща заглавие :“Геоложки рискове при хидротехническото строителство в Странджанската зона възоснова на примера с язовир „Индже Войвода“ той подал сигнал до бургаската прокуратура през септември 2008 г. Междувпрочем в тази статия е записано, че: „...стената е зацепена в много слаби в механично отношение скали...съществува опасност от срязване и откъсване на стената от областта й на закрепване...типът на скалата и ориентацията на пластовете, пукнатините и разломите са неблагоприятни...“

В своя сигнал той записал следното: “Считам, че действията на министър Гагаузов ще бъдат поредната грешка, предизвикана от некомпетентност, за която ще плащаме от държавния бюджет всички ние. Споменатите 25 млн. лв. няма да стигнат дори за прокарване на водопроводните тръби и този проект ще се рефинансира многократно.

За изграждането на яз. “Индже Войвода“ дори не са извършени всички геологопроучвателни работи, които се изискват при проектирането на язовири.

Според мен проектът на г-н Гагаузов ще забави трайното решаване на въпроса за водоснабдяването на Бургас и Южното Черноморие. Ще бъдат изхарчени напразно средства от държавния бюджет, които биха могли да бъдат пренасочени към доизграждане на по-големия язовир (яз.“Раков дол“ с 330 млн. куб. м обем-бел. ред.). Той е държавен и няма нужда от пари за обратно изкупуване, има необходимите проучвания, проекти и може да бъде бързо завършен.

Обръщам се към вас, за да се даде гласност на проблемите и да се спре нецелесъобразното харчене на държавни пари.“

Кой обаче може да е пророк в собствения си град? Какво ли сте очаквали от прокуратурата?! Окръжна прокуратура изпраща преписката в София.

Сагата се пренася в Софийска градска прокуратура през ноември 2008г., където Д.Маринов-мл. прокурор в СГП, отказва да образува наказателно производство по преписката на Сокеров, но тя изиграва своята възпираща роля. Към нея са приложени и копия от кореспонденцията на Сокеров с администрацията на президента на Р България, МРРБ, ОУ на Бургаска област.

Впоследствие областният съвет за развитие на област Бургас дава положително становище за изграждане чрез концесия на язовир „Раков дол“, което е било изпратено до Министерство на земеделието и МРРБ.

Става ясно, че на въпроси от рода на онези, зададени от премиера към обикновените хора, които си искаха парите от новото управление: „Къде бяхте като правеха Цанков камък? Защо мълчахте?!“, Димитър Сокеров има своя отговор и той е: Аз не мълчах, не мълча и сега.

Сокеров отново и отново се бори и по време на сегашното правителство да запознае премиер, министри и дори българския еврокомисар Кристалина Георгиева със своите проекти и така да спести пари на българските данъкоплатци. Това е направил в края на юни, адресирайки докладни записки до министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев и еврокомисаря Кристалина Георгиева. В едната докладната записка Сокеров настоява за довършване на яз. “Раков дол“, който да се използва за водоснабдяване и възможен добив на 64 мегавата електроенергия. Във втората докладна записка инж. Сокеров посочва възможностите за използване на водите на реките Велека и Резовска за производство на електроенергия и питейни цели. Сокеров посочва възможността за създаване на добре аргументиран европроект, който да финансира изграждането на обектите или вариант за финансиране от турска страна  по повод поемане на задължение да изпълни решение на ЕС от 2008г. за връщане на 10 млрд. долара на тракийските бежанци по договора от 1925г.                                                  В България обаче имаме една стара традиция новите управници да приличат на старите и да не виждат и не чуват онова, което не е излязло от устата им и им е поднесено несдъвкано. Между другото запитвали ли сте се с колко би се намалила цената на кубически метър вода, ако бъдат реализирани подобни проекти в Бургаска област?! Всичко това се случва на фона на незапомнени жеги в цяла Европа от 30 години насам и тенденции за глобална промяна в климатичните условия. Дали след 20-50 години водата няма да е стока, по-нужна от нефта и по-скъпа?!

Бедни ми Сокеров, колко ли още ще чакаш на твоите близо 74 години да се отворят очите на българските управници?!! Колкото и години живот още да имаш, ти благодарим, че има такива като теб, които отсрамват онези като нас, затънали в житейските си грижи и наведени от обстоятелствата. Дано и други хора, подобни на теб, отстояват своите и нашите граждански позиции.

Христо ТОДОРОВ