Стартът на очаквания от бургаските общинари фест „Спирит ъф Бургас“ започна с фал.

Прехвалените мерки за сигурност бяха сринати за десетина минути от гръцка групичка посетители на феста, които бяха добре напушени. Запознати добре с правата си като клиенти и с непукизма на повечето чужденци, идващи като туристи в България за алкохолен или дрога(рски) туризъм, няколко млади мъже и една далечна потомка на богинята Афродита ( или по-скоро на приказната грозница Баба Яга) още в първите минути следобед на фаталния петък- 13 август, когато започнаха работа пропуските на феста, заформиха за някакви си минути 3 скандала?! В създадените от напушените гърци скандали проличаха слабостите в организацията на тазгодишното му издание.

Първо наетата частна охрана не беше на нужната висота. Незапознати с правата и функциите си млади, необучени момчета с по една тениска с надпис не можаха да удържат гневния напън на един пиян или напушен гърк, който изрита бургаски професионален фотограф в ръката с явна цел да му счупи камерата, защото го снимали... За щастие камерата оцеля, но гръцката компания подскочи и на друг негов колега с викове на завален английски, че не желаят да ги снимат?! Представете си и това се случва на публично мероприятие, което се охранява. Младите момци в черни тениски не можаха да обяснят на английски на гърците кое е разрешено и кое не...

Само след няколко минути същите гърци се сбиха с друга частна охрана, защото като посетители на феста, закупили билети, пожелаха да влязат в оградената територия. Един от гърците отнесе един ритник в главата. Нещата видимо излизаха от контрол и ние, репортерите от „Под лупа“, наредени на опашка пред някакъв фургон на „Есо toi” за акредитация на медиите и получаване на пропуски за феста, се обадихме на тел.112 със сигнал за ситуацията.

Едва след 12 минути пристигна полиция и потърси информация за скандала и участниците в него. Диалогът между ченгетата и гърците на английски не се получи, макар че езикът на жестовете и показът на белезниците беше сравнително красноречив.

Фразата говори ми на български изречена от „нашата полиция“, показваше ясно поредния организационен гаф. Съгласен съм, че на тези отрудени полицаи в момента не им е било до проява на езиковите им способности, ако са имали такива, но техните началници и „всезнайковците” от общинската дирекция УКОРС биха могли да предвидят, че ще се наложи да се комуникира с чужденци и да поискат да бъдат използвани формени или цивилни полицаи със знания поне на английски, за да могат да си изпълнят нормално задълженията, а и да не се излагаме пред чужденците.

И въпреки обидните думи, изречени на гръцки и английски на всеослушание, групичката напушени чужденци отърва полагащия им се арест или санкции.

При 35 градуса пишещите братя от медиите се бяхме събрали пред фургон, в който млади момичета и момчета се опитваха да открият имената ни в списъци, дадени от община Бургас по искане за акредитация на медиите. Липсваше елементарен надпис кое гише за какво е?! Първо се редихме на едно гише, след това на второ, последва и трето.

Отначало уж имаше едни списъци, по които всички медии трябваше да получат своите пропуски, само че за екипа на „Под лупа“ учудващо защо не фигурирахме в никои от списъците им, въпреки че бяхме подали заявките около месец по-рано. След половин час наша колежка чака около 40 минути да я намерят в списъците, а след още 10 минути едно дребно младо момче заяви: „Какви пропуски искате, като сте от „Под лупа“?! Нямате акредитация...”?! Колежката заяви, че все пак преди около час неин колега от друга медия е получил пропуск, но отговор нямаше...

Простата истина беше, че сме неудобни на общинското ръководство и на кмета, защото пишем за нещата с истинските им имена и разпространяваме нашия седмичник безплатно...

Горките, почувствали се нещо като малки богове, общински чиновници не можеха да повярват, че ще поискаме акредитация за предплатения им с наши бургаски пари фест, не можеха и да си представят, че ще се отнесем безкритично към „далаверите“, които се случват около това събитие...

Нейсе, не им щем пропуските... За нас е важна истината и свободното слово, както и правдивото информиране на нашите хиляди читатели, които дори и във времената на криза получават тази информация чрез безплатния седмичник „Под лупа“.

Тъжно ни беше да гледаме хора от медийния бранш, известни със своето творчество, да стоят унизени да чакат да намерят своите имена в апокрифните списъци на общината, чийто авторитет и професионална гордост бяха накърнени.

Ето какво е новото общинско управление-непрозрачно и делящо медиите на „наши“ и „ваши“?!

Голямо беше изумлението на представителите на медиите, които с недоумение четяха свободните съчинения на някой общински чиновник, че не можем да използваме „професионални камери и фотоапарати“ по време на изявите на „The Prodigy“ на 13 август и на „Gorillaz Sound System” на 15 август?! Нима можеш да отразиш феста без тези основни акценти в програмата му?!

Вечерта посетихме района около феста и някои от сцените. Това което очаквахме и познавахме от миналите издания, беше факт. За няколко часа феновете на феста бяха превърнали тази част от морската градина в огромно сметище и въпреки монтираните химически тоалетни, смърдеше на пикоч.

В района около пропуските за феста по ул.“Княз Александър Батенберг“ имаше разхвърлени всякакви бутилки и други боклуци. Полицията имаше символично присъствие с една кола и четирима служители. Накърканите фенове, които нямаха пари или не искаха да влизат вътре в музикалния Вавилон, в който се преплитаха джаз, пънк и метал, чупеха без притеснение бирени бутилки по тротоарите под разсеяните погледи на общинските служители от УКОРС и полицията. Подобна беше картинката и вътре в зоната на музикалния епицентър на събитието.

Сред посетителите на феста обективите ни съзряха доста общински чиновници, за които беше известно, че са получили билети и пропуски просто ей така, защото общината тъй и тъй финансира фестивала.

Колкото до 20% посетители, които очакваше в повече общинската администрация, това според нас не се случи, макар и да очакваме приятната изненада след тазгодишното издание на феста да бъдат внесени повече пари обратно в общинския бюджет.

Ще поживеем и ще видим цифрите, които майсторите на молива и гумата ще ни представят по някое време.

Нека пак да припомним, че фестивалът в Каварна носи на общината общо около 3-4 млн. лв., а в Бургас се връщат към общината някакви си стотина хиляди и то при свръхщедрото му финансиране и многото му спонсори?! Де е Киро на кирия... И в чий джобове потънаха милионите за нас бургазлии отговор няма.

Не забелязахме представители на НАП да правят проверки, а може и те добре да са се маскирали... Дали не ги интересува, или има съглашение с общината...

Нека припомним, че простите сметки показват интересни теми за НАП, но... може би нямаме нужната информация?!

Химическите тоалетни, бяха непочистени и в безобразно състояние, някои се редяха на опашки в храстите, а други се облекчаваха на пясъка, в морето и кой където свари. Да не говорим за заритите в пясъка „мини“ от изпражнения, на които ще са заложници бургаските деца.

Мисля си, че за съжаление Бургас отново не е столица на музиката, както високопарно пишат някои медии. Смея да твърдя като човек, професионално занимаващ се с музика, че схемата на фестивала е сбъркана както вкусовете, така и в жанровете музика, а също и в подбора на изпълнителите.

Нека ви подскажа примерно, че едва ли джазмените от N-ската формация са твърде заинтригуващи и привличащи масовите посетители на феста. Не можеш само с една известна банда като „Тhe Prodigy” да очакваш достатъчна посещаемост и приходи, които поне да покриват разходите.

Направете справка с фестивалите в София и Каварна?! Многообразието не винаги е печеливша формула...

Най-важното е качеството и известността на изпълнителите. Просто забравете ония приказки за МТV, те са просто ей така плюс някакви посредствени основания.

Време е да се намери истински мениджър на този фестивал, който знае какво прави, знае колко да иска и може да осигури добро забавление и добри приходи. Иначе, господа общински чиновници, просто харчите нашите бургаски пари нахалост и за собствен пиар, а ние, обикновените бургазлии  нямаме никаква причина за гордост или удоволствие от това, което си спретвате, напротив, получаваме един осеян с боклуци и екскременти плаж, вонящ от източените бирени бойлери на местни или чуждоземни дрога(ри).

А какво да кажем за това, че повече от три дни и то през уикенда не можем да ползваме отцепената част на общото ни богатство – морската градина и естествено онова хубаво парче от централния бургаски плаж, където няма навлеци с шезлонги и чадъри, жадни за печалби.

Защо не заведете феновете на феста, които и така не са кой знае колко многобройни, на стадион „Черноморец“ и там да си сторите вакханалията?! А пък и мястото е в индустриалната зона и няма кой да се тревожи толкова от шума и данданията. Нима в София имат море...

Такива със сигурност неприятни за общинските чиновници мисли вълнуваха екипа на „Под лупа“ през фестивалните дни. Нищо лично... Просто това е нашата гледна точка, която съвпада и с мнението на много бургазлии.

И най-накрая, г-н Кмете, нека ви благодарим, че се „погрижихте“ за нас и нашите деца вече втора година да плажуваме след феста върху пясък вонящ на урина и не малко заровени „мини“ от изпражнения.

 Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.

Неволите на един ядосан фен на “Спирит ъф Бургас”

Посещавам за трети пореден път фестивала, от който очаквах повече емоции и хубави спомени. Помня тъпканицата при пропуските през миналата година, малкото и гадни тоалетни, с осрани и опикани тоалетни чинии. Помня тъмнината съпровождаща и двете фестивални издания през 2008 и 2009 г. Надявах се, че тази година нещата ще са различни, т.е. по-добри, но си останах само с очакванията.

Яката жега ме накара да разквася устни като се наредя на поредната опашка за вода, а след това и за една бира за настроение.

Не повярвах, че в тази жега над 30 градуса при залязло слънце трябваше да стоя около малко над половин час за една бутилка минерална вода, която получаваш без капачка, за да не би да убиеш с нея някой от „The Prodigy”. Бирата на основния спонсор на феста „Becks” беше прескъпа... При цена 3 лв. за 330 мл. получаваш полупразна чаша наполовина пълна с пяна...

Това ще рече половин бира за 3 лв., което си е чисто неуважение към клиента и вероятно чиста измама...

Отново тъмницата беше голяма. По целия бряг имаше изпоналягали понапушени или пийнали хора посетители на феста, които често бяха настъпвани от онези , които все още се движеха насам-натам в тъмнината.

На баровете имаше огромни опашки и хората седяха жадни, а не сме дошли само за музиката...

С такива нерадостни мисли се връщах към бургаското си местообиталище и съжалявах онези, които останаха да нощуват в задушните палатки на плажа. Романтика ли....