НОВИНИТЕ ТАКИВА, КАКВИТО СА

Учебниците на децата пълни с бисери. Учителите принудени да преподават откровени глупости – песни за джипове и миски, вицове за блондинки

  

29.12.2008  Общество

 - прочетено 96857 пъти

Ст. РАДИКОВА

Отваряли ли сте скоро някой от учебниците на децата си, независимо в кой клас учат те? Или се доверявате на учителите и вярвате, че тяхното образование и опит е достатъчен, за да напълни главата на детето ви с правилните знания и да му даде старт в живота?
Знаете ли например, че в час по музика се пеят песни за джипове „със затъмнени стъкла” и миски, наизустяват се вицове за блондинки, а изречения от учебниците по литература трудно би схванал и беловлас професор по езикознание?
Оказва се, че и най-добрите и мотивирани учители са безсилни пред глупостите, с които са пълни учебниците на децата. Много дори не преподават по тях – правят си собствени разработки с риск дори да ги смъмрят в инспектората, че не се придържат към учебния материал. А ако търпението ви стигне да прочетете всичко това надолу, със сигурност ще се запитате – случайно ли е, че образованието ни е на това ниво? Кой е виновен – учителите, децата, родителите? Управниците, на който им е нужен тъп и послушен народ? И – няма ли заговор срещу доброто старо българско образование?
Как ви звучи например това: “Ягуарът е най-бързото животно на планетата - на кратки разстояния развива до 120 км/ч”. Авторите на учебника по биология за пети клас вероятно са имали предвид марката автомобил „Ягуар”. Защото най-бързото животно на планетата е гепардът.
”Морето е солено, защото в него има разтворена готварска сол”. Това е цитат от учебника по „Човек и природа” за трети клас. Да се питаме и защо промениха хубавите имена на предметите от „Природознание” на „Човек и природа”, от „История” на „Човек и общество”, географията – на „Околен свят”... От такива промени ли има нужда образованието ни?
Буквар, първокласниците трябва да научат буква “Ф” със следния урок: „Филип има Ферари. Филип превари Фани”. Освен че думата “превари” не е особено книжовна - поне едно “из-” да й бяха сложили за представка, толкова ли няма други примери с “Ф” освен “Ферари”? После се чудим защо децата са материални, защо искат от родителите си все по-нови модели джиесеми, защо приятелчетата се подбират не според характера и възпитанието си, а по колите, които карат татковците им...
„Прав ъгъл е ъгъл, на който като наложите тръгълника (дадена картинка на правоъгълен триъгълник), ако съвпада... то значи ъгълът е прав...”. Обяснението е от учебник по математика за втори клас.
Третокласници пък учат вицове за блондинки. На въпроса защо го правят, един от учениците отговаря: Ами защото са тъпи?!..
Никъде не се говори за хайдутско движение, за цял един народ под турско робство и за хилядите герои на това време. Следващият урок по история в учебника препраща в съвсем друго време. Петте века са се побрали само в един абзац – толкоз!
Наскоро пък депутат от БСП откри, че датата 9 септември, колкото и противоречива да е тя в нашата история, съвсем липсва от учебниците... Бяло петно. И после искаме децата да знаят историята на страната.
Учебник на издателство „Булвест” пък скандализира цялата страна миналата година. Родители сигнализирали в медиите, че песничка на цял „колектив” автори възхвалява родната ни чалга-действителност.
Оказа се, че вместо “Мила моя мамо” и “Де е България” родните третокласници учат следната „запявка”:
Отдолу иде джип “Мицубиши”
 със яка броня, с прозорци скришни.
 Всички по пътя той изпреваря.
 - Но на кого е? Кой ли го кара?
 - Вълчо го кара. Свири и гази!
 - А във колата коя е тази?
 - Лиска е вътре. И много иска
 на мис-конкурса да стане миска.
 - Давай, Вълчо, и наддавай
 златна пара звънка -
 мис да стане твойта Лиска,
 гиздава и тънка!
“Отдолу иде джип “Мицубиши”, с яка броня, прозорци скришни”, трябва да припяват хлапетата, които учат по “Музика” за III клас на издателство “Булвест 2000”. Автори на песнопойката са Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова. “Хитовото” произведение, чийто текст би засрамил и най-лютото чалга-парче, не е снабдено с ноти. Затова и основна задача на малчуганите е да станат попфолккомпозитори и да измислят мелодия за припявката. След скандала, който избухна в медиите, „авторката” на песничката заяви, че родните ученици трябвало да бъдат в крак със съвременните тенденции. Затова и измислила това „парче”. „Ами като искат децата нещо съвременно – днес им предлагаме чалга с просташки текст. Утре – трева в училищната лавка в голямото междучасие”, възмущават се родители във форумите на „Бг мама”.
 От “култови” парчета не са лишени и петокласниците.
“Кон излезе на ливада, вдъхна въздух и умря. Възкачи се на небето и какво ли не видя. Две кебапчета крилати пазят Рая с автомати” e гвоздеят на книжката на издателство “Анубис”, по която децата се учат да пеят.
Навремето тази песен със заглавието „Како Пено”, се пееше апокрифно по лагери и ученически бригади и по-възрастните със сигурност я помнят. Сега се учи в училище. Менят се времената, няма спор...
Помагалото е по литература за 7 клас, а изтормозеният родител е с висше филологическо образование. С ужас той прочита там, че опълченците на Шипка са “обдарени със слава”. Започват семейни догадки по повод на думата: докоснати ли са от славата героите, или пък са надарени, наградени, а може би славолюбиви? Българските герои се оказват “ситуирани” на върха, а не по-простичко “разположени”. В същото пособие за пръв път самият автор е гръмко обявен за “лирически говорител”. В бъдещите издания е възможно поетът да бъде сравнен и с “лирически PR”. Пак в същото помагало се изяснява, че “връх Шипка е навръх планината” и пр.
След като изчел целия учебен материал по въпроса, родителят се върнал към началото, за да се увери пак, че става дума за “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов, а не за нещо друго.
Другият бисер е достоен да влезе като въпрос на второ ниво в “Стани богат” например. Става дума за задачка от учебника по математика за втори клас. Ето я: “Попитали един човек кога е роден, а той отговорил: Днес е денят преди моето рождение, а утре е денят след моето рождение. Кога е роден човекът? И на коя дата го попитали?”.
Ха сега де! Задачката се решава още първия срок, след лятната ваканция, когато и най-ученолюбивите са забравили колко правеше две и две. Пък и да го помнят, едва ли ще им помогне. Отговорът е: ”29 февруари”. На родителя, сигнализирал за находката, са му били необходими над 15 минути да се сети. Ако има второкласник, решил задачата от раз, той тутакси трябва да бъде включен в програма за бъдещи Нобелови лауреати, другото си е чисто хабене на материала.
Авторите на учебници и помагала явно злоупотребяват с крилатата фраза “Абе децата днес се раждат със средно образование”. Или пък наистина го вярват, защото в учебника “Човекът и обществото” за трети клас свободно се борави с понятия, като “пречиствателна станция”, “електроцентрала”, “ТЕЦ”, “пристанище”, курортен комплекс” и суровини като “пластмаси”, “изкуствени влакна”, “нефт”, “руди” и пр.
За потрес на родителите си третокласниците се запознават в детайли с човешката анатомия и всички органи и системи. Те свободно трябва да боравят с понятия като хранопровод, устна кухина, трахея, кръвообращение, пулс, гръден кош, гръбначен стълб. Както и с термините от физиката “постоянна маса”, “постоянен обем”, “вещество”, “свойства на водата” и пр.
Освен словесните бисери авторите на учебниците са наредили една до друга и коя от коя по-големи фактологични и стилистични грешки. Въпреки действащата конституция, ако отворите учебника по “Човекът и обществото” на издателство “Булвест 2000” за IV клас, ще се объркате тотално. Защото вместо да просвещава, от книгата струят неистини. Според авторите мандатът на българския президент е 4 г. Така учените съкратиха с година времето на управление на държавния ни глава.
Задачи за клане и починали при катастрофи пък заливат хлапетата от сборник със задачи по математика за IV клас, алармираха “Господари на ефира”. За кървавите задачи разказа ученик от столичната математическа гимназия. Зловещите уравнения били възложени на децата за домашно от СИП по точната наука. Според помагалото 10-годишните трябва да изчисляват по колко агнета на ден трябва да коли касапин, за да изпълни нормата си от 50. На малчуганите е възложено и да смятат колко кокошки ще изколят селският поп и приятелите му, ако гуляят цяла седмица. Най-ужасяващата задача описва катастрофа, при която загива баща, а синът му е откаран в тежко състояние от „Бърза помощ”, възмущават се четвъртокласниците.
Коя е най-дългата река в света? Световната наука има отговор, а българските учени - даже няколко. Това става ясно от бърз преглед на атласа по география за V клас и учебника по същия предмет за VI клас. Различните отговори на един и същ въпрос обаче объркват децата.
Атлас по география за пети клас например сочи, че най-дългата река в света е Амазонка - 7194 км. Помагалото е на “Булвест 2000” и е одобрено от МОН през 2006 г., написа вестник „Стандарт”. Автори са доц. д-р Мимоза Контева, доц. д-р Петър Стоянов, инж. Георги Узунов и Георги Кънев. Макар че повечето учени смятат, че реката е по-къса, родните доценти са посочили недоказано досега твърдение на бразилски учени. Мозъците от Рио де Жанейро смятат, че са открили нова начална точка на реката в планините в Южно Перу.
Твърдението им обаче е пренебрегнато от друг екип наши учени - автори на книгите за шестокласници. Там в учебника по география и икономика на ”Просвета” в урока за Африка е указано, че световният рекорд по дължина е на река Нил, която е 6671 км. За това твърдение залагат името си тримата автори Люсила Цанкова, Нено Димов и Емилия Лазарова.
„Може ли да ви предложа само 2 изречния от случайно отворена страница от учебника “Литература - 9 клас” автори Антонио Гинев, Милена Янкова, Електронен учебен курс за задължителна общообразователна подготовка, разработено по задание на МОН 2006 - това е от прословутия национален образователен портал по обществена поръчка на МОН”, казва Емилия Върбова. Жената е пенсионирана учителка и преподава частни уроци на бургаски ученици. Ето и цитата: “Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът.” И още: “Такава памет функционира с други структури: събитията биват “вместени” в категории (утвърдени сюжетни модели), а реалният индивид е отъждествяван с повече или по-малко древен архетип.”
”И после се чудим защо младото поколение не чете книги, мрази литературата и му е тъпо в даскало. Ами нормално е. Вас би ли ви заинтересувал подобен урок? А случайно да разбрахте за какво става дума?”, тревожи се жената, видяла далеч по-добри времена в родното образование и учебници.
За ужасния стил в помагалата има и още примери: ІV клас, пак „Човек и обществото”: ”Постепенни реформи за постигане на автономия предпочитали заможните и по - улегнали дейци емигранти като Евлоги Георгиев, Панарет Рашев и др.”
„Може някъде, в някое училище, на някои деца такива текстове да са им близки и разбираеми. Но на нашите не са. Факт е, че днешните деца не четат достатъчно. Но такива текстове едва ли ще ги подтикнат да четат повече, даже напротив. На мен лично в това изречение ми се наложи да обясня на децата 5 думи: реформи, автономия, заможни, улегнали и емигранти. Не знам кому е нужно това. Само обясненията на думите отнемат повече от 40 минути, какво остава за останалата част от урока”, разказва цитираната в началото на статията учителка.
Да не говорим, че „одобряващите” учебниците понякога съвсем не се замислят, че илюстрациите в тях, или текстовете, могат дълбоко да наранят децата и да им оставят спомени, неизлечими цял живот.
„Неприятно впечатление ми направи една картинка от учебна тетрадка номер 3 по български език и литература за първи клас на издателство “Булвест 2000”, разказва в интернет-форум майка на първокласник. „Смутено детенце е застанало пред дъската и е написало изречение с една правописна грешка. На първия чин група деца се кикотят и го сочат с пръст. Въпросът е: “Защо децата се смеят на Иванчо?”
В една друга тема на този въпрос ми дадоха отговор, който ме удовлетвори: “Защото са невъзпитани”. Не приемам за нормално положение децата да бъдат учени взаимно да се унижават”, добавя тя.
Друга пък споделя следното ужасяващо преживяване в родната просвета: „Читанка за 4 клас - на „Булвест”, урокът е откъс от “Мили мой Мио” на Астрид Линдгрен. От целия роман, който е над 150 стр., е избран откъс, в който дебело се подчертава, че осиновеното дете Босе е нежелано, че денят, в който е влязло в къщата им, е черен и че, цитирам: “... мама умряла при раждането ми. За татко ми пък изобщо нищо не се знаело. “Но не е трудно да се досети човек какъв негодник ще да е бил” ...”
Моето дете е осиновено. Денят, в който са взели урока, беше смазано, говорихме дълго и плакахме... Не го пуснах на училище на другия ден, за да не изживява всичко отново... Питам се колко ли осиновени деца са се почувствали като моето, когато са учили този урок... и колко отвратени са били от него...
Не спирам да се питам на какво точно този откъс учи децата и не мога да си отговоря?
Единственият въпрос от авторите на учебника към учениците е: “По какво се различава този герой на А. Линдгрен от Пипи и Карлсон... Вече съм сигурна, че независимо колко високо са в научната иерархия авторите на учебници, в живота са обикновени дебили...”
 Из учебника по философия за 11 клас:
„Живата форма е онази, чиято динамика е възпроизвеждане (ресинтез) на самата форма. Тя се самовъзпроизвежда в своята собствена динамика”.
В същия учебник: обяснение на субстанция според Барух и Спиноза: „Под субстанция разбирам това, което съществува в себе си и за себе си и се схваща чрез себе си, т.е. чието понятие не се нуждае от понятието на друго нещо, от което може да се образува”.
Учителят държал тийнейджърите да научат определението наизуст...
От брой 35

Hermes Birkin dekang e juice hermes bags for sale Replica Hermes

Уважаеми читатели, извинете за неудобството но коментарите са изключени за момента.