Историята е доказала, че учениците винаги надминават учителя си. Такъв е случаят и в нашата приказка.
Имало едно време по нашите земи бургаски един властелин и титаничен господар Йоаники Костадинович, който властвал над нашите земи повече от десетилетие. Край него припкали млади “слуги” придворни един през друг, “кръвожадни” за власт и “алчни” за хазната му. Всички те били една сговорна дружинка, която ту наподобявала циркова трупа, ту Болшой театър, като пиесите били своеобразни според случая и случката, за да се забаламосат тълпите от гладни и освирепели поданици, които пазели ревностно залъка си и едва свързвали двата края. Така Йоаники Костадинович властвал дълго над нашите земи, докато един ден една малка групичка от придворните му, предвождана от М. Николович и К. Маркович, след добре обмислен “заговор”, уж успели да го катурнат от трона и да обсебят царското кресло с обещанията към множащите се от недоволство маси за по-добро бъдеще и всичко “по-розово” по нашите земи. И до ден-днешен Йоаники с надсмешка споделя, че са го свалили от престола, “ама друг път”. Я се огледайте по-добре, другари... Моите придворни са си все там и те командват парада, а и всичката предана и послушна “рая”, пък и моите доверени “слуги” са си още там и все така предани. Някои от тях са несменяеми вече почти 15 години.
Само дето като се докопаха до трона и запретнаха ръкави над големите паници толкова се бяха главозамаяли, че дори тревата в градинките, които Йоаники направи, не можаха да окосят. Не след дълго М. Николович и К. Маркович привикаха все що има наши хора “батко и братко” и сформираха “новата-стара” придворна дружинка все “тъмносиньо СДС” отбор юнаци. И се почна едно копане - де трябва и де не трябва. Къде минаха, тревица не поникна. “Нашите фирми су нашите хора” (все от приятелското братство, жени, снахи, приятели и приятелки - все верна дружина) им дадоха милионите да сложат тук-таме по някоя “турско-китайска” люлка и пързалка - от по-евтиничките така, а на останалите - по две четки с боичка и стига им толкоз на “раята”. За конкурс и за прозрачност балъците да зяпат в Интернета, пък къде го там невидели, не смеят да питат баш новите “башибозуци” огладнели.
Добър учител, добра школа, добър цирк. И така керванът си върви, кучетата си лаят и на никой не му пука, че новите господари многократно вдигнаха ангарията (данъците) и харчат все повече и прескъпо за няколкото улици с асфалт, двайсетината люлки. А хвалби, хвалби... свят да ти се завие. Нищо че милионите, събрани от “слугите” (народа) в хазната се топят като гръцки сладолед под сахарско слънце - а в кое ли хладилниче с размери на трактор потънаха нашите сладоледи, че все се облизваме като боливийско дете, което все си чака да го осиновят.
Ето така в дух на велико царуване и недосегаемост бившите “придворни” на Йоаники Костадинович, и по-точно - М. Николович и К. Маркович, “обяздиха” за пореден път племето (народа) си! Едва ли на това ги е учил господарят им, ама пуста алчност, дето не ходи по добитъка, а все по хората... Та така, братя и сестри, българи, докато си кротувате все така мирно в стадото, все ще ви стрижат...
Георги ИВАНОВ